75 години от спасяването на българските евреи
Днес отбелязваме 75 години от спасяването на българските евреи по време на втората международна война - близо 50 хиляди наши сънародници, застрашени от очевидна крах по време на нацизма, когато България е съдружник на Хитлеристка Германия. Това става с напъните на Светия синод, на съсловни организации, на политици, отпред със заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев.
Почитаме и паметта на 11 343 жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот в лагерите на гибелта. От тях оцеляват 12 души. Събитията от март 1943-та година ще бъдат маркирани в цялата страна.
Какво в действителност стои зад историческите обстоятелства? Година откакто България се включва във Втората международна война на страната на Германия, от нас е поискана, по този начин наречената " първа пратка ". 20 хиляди евреи би трябвало да отпътуват от нашите земи. Д-р Линка Исаева и доктор Софи Данон са две от получилите повиквателни за 10 март 1943.
17-годишна, тогава Линка Исаева към момента не знае, че за дамите и децата има обособени описи. И че след татко й, България ще би трябвало да изоставен и те.
" Март `43..... помня, че майка ми плачеше и шиеше някаква торбичка....., в която татко ми е трябвало да събере багажа ", споделя Линка.
" Вечерта ни връчват покана за депортация, а ние с моята другарка намерихме време сутринта, преди да оправим бохчите....., отидохме до дрогерията да си купим..... крем, тъй като в Полша, където отиваме да работим, ще ни изгорят хубавите личица! Представяте ли си?! ", спомня си Софи Данон.
Софи Данон била на 19. Ясно помни семкаджията в квартала.
" Евреите ще ги унищожат! Моите другари ще ги убият! " Аз споделих: " Чичо Дживилек, не! Отиваме на работа! " Не можеха да постъпят в нас по този начин! " Какво сме сторили ние ", се питахме двете с моята другарка ", споделя тя.
Линка споделя, че по това време нито тя, нито другите български евреи са имали същинска визия за лагерите на гибелта в Третия Райх.
" Говореше се тогава за земеделска работа отвън България и всякакви такива. Моят брачен партньор по това време, строили са в трудови еврейски лагери в Пиринско. Край техния лагер са минавали ешалоните с беломорските евреи. И той ми описа, чак когато го освободиха по какъв начин ешалоните са минавали около лагерниците и от ешалоните са се носили крясъци и плачове за самун и вода ", споделя тя.
Мълвата за към този момент депортираните евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия плъзва из България за два дни. Времето, с което получилите повиквателна разпологат, с цел да се приготвят за отклоняване. Обществото се надига. Срещу решението застава Светия Синод, митрополитите Стефан и Кирил, 43-ма депутати, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, знайни и незнайни българи. А Цар Борис III упорства пред Германия, че евреите са му нужни за публични градежи. След публичния напън, на 10 март `43 нито един евреин не напуща България. До края на войната - също.
" Излязох от вратата на дома, това няма да го не помни през целия си живот, една жена, която минаваше по улицата - напълно непозната, като ме видя със значката ме прегърна и сподели " Отменя се вашето тръгване ", спомня си Линка.
По същото време в Пазарджик, всички евреи към този момент са събрани в постройката на локалното учебно заведение.
" Стояхме до следобяд в учебното заведение и някой сподели: " Отменено е! ", споделя Софи Данон. 75 години по-късно, Софи Данон е на 94. Доктор микробиолог. Линка Исаева е на 92. Също доктор. И двете с деца, внуци и правнуци. Линка твърди, че това, което я е избавило е, че се е родила в България.
" Шанс, че съм се родила в България ", споделя тя.
" Тази българска земя ражда индивиди! И когато ме питат: " Кой ви избави? " Аз споделям: " Човещината! ", споделя Софи Данон./ Нова тв
Почитаме и паметта на 11 343 жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот в лагерите на гибелта. От тях оцеляват 12 души. Събитията от март 1943-та година ще бъдат маркирани в цялата страна.
Какво в действителност стои зад историческите обстоятелства? Година откакто България се включва във Втората международна война на страната на Германия, от нас е поискана, по този начин наречената " първа пратка ". 20 хиляди евреи би трябвало да отпътуват от нашите земи. Д-р Линка Исаева и доктор Софи Данон са две от получилите повиквателни за 10 март 1943.
17-годишна, тогава Линка Исаева към момента не знае, че за дамите и децата има обособени описи. И че след татко й, България ще би трябвало да изоставен и те.
" Март `43..... помня, че майка ми плачеше и шиеше някаква торбичка....., в която татко ми е трябвало да събере багажа ", споделя Линка.
" Вечерта ни връчват покана за депортация, а ние с моята другарка намерихме време сутринта, преди да оправим бохчите....., отидохме до дрогерията да си купим..... крем, тъй като в Полша, където отиваме да работим, ще ни изгорят хубавите личица! Представяте ли си?! ", спомня си Софи Данон.
Софи Данон била на 19. Ясно помни семкаджията в квартала.
" Евреите ще ги унищожат! Моите другари ще ги убият! " Аз споделих: " Чичо Дживилек, не! Отиваме на работа! " Не можеха да постъпят в нас по този начин! " Какво сме сторили ние ", се питахме двете с моята другарка ", споделя тя.
Линка споделя, че по това време нито тя, нито другите български евреи са имали същинска визия за лагерите на гибелта в Третия Райх.
" Говореше се тогава за земеделска работа отвън България и всякакви такива. Моят брачен партньор по това време, строили са в трудови еврейски лагери в Пиринско. Край техния лагер са минавали ешалоните с беломорските евреи. И той ми описа, чак когато го освободиха по какъв начин ешалоните са минавали около лагерниците и от ешалоните са се носили крясъци и плачове за самун и вода ", споделя тя.
Мълвата за към този момент депортираните евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия плъзва из България за два дни. Времето, с което получилите повиквателна разпологат, с цел да се приготвят за отклоняване. Обществото се надига. Срещу решението застава Светия Синод, митрополитите Стефан и Кирил, 43-ма депутати, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, знайни и незнайни българи. А Цар Борис III упорства пред Германия, че евреите са му нужни за публични градежи. След публичния напън, на 10 март `43 нито един евреин не напуща България. До края на войната - също.
" Излязох от вратата на дома, това няма да го не помни през целия си живот, една жена, която минаваше по улицата - напълно непозната, като ме видя със значката ме прегърна и сподели " Отменя се вашето тръгване ", спомня си Линка.
По същото време в Пазарджик, всички евреи към този момент са събрани в постройката на локалното учебно заведение.
" Стояхме до следобяд в учебното заведение и някой сподели: " Отменено е! ", споделя Софи Данон. 75 години по-късно, Софи Данон е на 94. Доктор микробиолог. Линка Исаева е на 92. Също доктор. И двете с деца, внуци и правнуци. Линка твърди, че това, което я е избавило е, че се е родила в България.
" Шанс, че съм се родила в България ", споделя тя.
" Тази българска земя ражда индивиди! И когато ме питат: " Кой ви избави? " Аз споделям: " Човещината! ", споделя Софи Данон./ Нова тв
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ